събота, 9 юли 2011 г.

Как възниква надеждата




Какво ли е това хайку- пърформанс - отговор на този въпрос ще получите, ако посетите една от изявите, селектирана в тазгодишния Малък сезон, организиран от Театрална работилница "Сфумато" провокативно наречен "Изобретяване на надеждата". Премиерата е тази неделя - 3. юли от 15 часа и при това организаторите осигуряват свободен достъп.

На едно място знаменитият поет на английския Романтизъм Джон Кийтс пише: "Проблемите на света не могат да бодат решени от скептици и циници, чиито хоризонти са ограничени до очевидната реалност. Сега се нуждаем от хора, които могат да мечтаят за неща, които никога не са били". Коя е онази сила, която ни води през трудностите и винаги намира правилната посока, защо надеждата е едно от тайнствата на човешкото битие. Това са въпросите, които повдигат създателите на авангардното мултимедийно предствление "Изобретяване на надеждата".
Спектакълът посредством взаимодействието между най-краткия литературан жанр хайку и пластиката на тялото изследва събитията във вътрешен свят на личността. Откриването на дълбоките основания на съществуването, домогването до смисъла чрез красотата, надеждата и любовта въпреки страданието, отчаянието и огорченията. Представлението съчетава в своята естетика елемети от движенски театър, пространствена инсталация, пърформанс арт и класически театрални похвати, за да разкаже историята на вътрешния глас...


В спектакъла участва популярната млада актриса Десислава Бакърджиева и авангардната хореографка и танцьорка Момера Здравкова.
Надеждата не идва отвън, а се заражда в самите нас. Тя е спасение, което се постига въпреки тъгата и отчаянието. Изобретяването й е едно от предизвикателствата на съществуването на всеки един. Истината за живота се открива сякаш не вън, а вътре в духа. Захласнат в търсенето в мига открива неподозирани светове. Аристотел учи: „Надеждата е сън на буден човек”. На възторга и въздушния красив сън на надеждата са посветени тези тихи стихове, защото обещано ни е, че макар и несъвършени сме способни на спасение.
Човекът, заставен да бъде, трябва да постигне смисъла на своето съществувание и той прави това като сътворява от безгрижието на случайността свой път, нуждаещ се от хоризоната на надеждата.
Защото сами не подизираме собствената си безграничност, забравяме за шепота на нещо по-голямо вътре в самите нас, а надеждата осмисля усилието и прекосява безбрежното...

Няма коментари:

Публикуване на коментар